93 години от най-кървавия терористичен акт в историята на България

0
2
93 години

На 16 април се навършват 93 години от най-тежкия терористичен акт в историята на България – кървавия атентат в църквата “Света Неделя”.

Деянието е извършено на Велики четвъртък, когато група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите. Основна цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително и цар Борис III.

Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от “шесторките”, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 м, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат.

Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата, което се случва около 15:20 часа. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора.

При атентата в “Света Неделя” загиват над 134 души, а други умират по-късно от раните си. Броят на ранените хора е 500. При покушението загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца. По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров — успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май.