Князът, който в деня на Cъединението се намирал във Варна, пристига в Търново и издава манифест, с който обявява, че приема Съединението. Този исторически акт е първата успешна стъпка по пътя към националното единение на българския народ и неговите земи. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
На следващия ден, придружен от министър-председателя Петко Каравелов и от Стефан Стамболов, князът лично пристига в Пловдив и приветства Съединението. По ирония на съдбата една година по-късно на същия ден Княз Александър I абдикира от престола под натиска на Русия и окончателно напуска страната.
Независимостта на България е следващата цел, към която се насочват усилията на българския народ.
