Дигитална изложба показва писменото богатство на българския народ и приноса му за обогатяването на европейското културно наследство
Това е поредна инициатива между Областна администрация Русе и Регионалната библиотека „Любен Каравелов“. Експозицията, включваща 15 изображения с висока резолюция, може да бъде видяна на уеб сайтовете на двете институции.
Те проследяват развитието на българската книжовност през епохата на Възраждането и нейното влияние върху европейските културни ценности.
Онлайн изложбата представя постери с текстове и илюстрации от някои оригинални редки и ценни издания, като повечето от тях са от старопечатния фонд на Библиотеката. Сред тях са първият новобългарски учебник, а именно „Буквар с различни поучения“, по-известен като „Рибен“ от Петър Берон, както и първата българска печатна книга на новобългарски език „Кириакодромион“, наричана още „Неделник“ от Софроний Врачански, издадена през 1806 г. в Римник, Румъния.
Необходимо е да бъде отбелязано, че до 1864 г. на територията на страната не е имало печатници, затова българските книги са били отпечатвани в други страни, но най-много в Румъния. През XIX-ти век Букурещ се превръща в книжовен и издателски център, където са отпечатани повече от 200 книги на български просветители и творци. Сред тях са книгите на Любен Каравелов „Войвода“, „Кирил и Методий“, сборникът „Сокол“, както и периодични издания под редакцията му като „Свобода“, „Независимост“ и „Знание“. В Букурещ излизат и Ботевите вестници „Нова България“, „Знаме“ и „Дума на българските емигранти“. Не случайно настоящата изложба, но не в дигитален формат, е била част от по-голяма експозиция, представена в столицата на северната ни съседка през 2015-та година.
Експозицията включва още изображения от множество други книги, статии и учебници на възрожденски автори, част от писменото богатство на страната.
Всеки желаещ има възможност да разгледа и съвременна кирилска азбука, обла и ъглова глаголица, изработени от екип на Националната художествена академия. Представени са и миниатюри, изобразяващи моменти от Възрожденската епоха, както и Цар Иван Александровото Четвероевангелие, по-известно като Лондонското.
Изложбата може да бъде разгледана ТУК и ТУК
