Легендата разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято.
Празнува се здравето на конете. Още при изгрев слънце мъжете отиват в обора, сресват и сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат ритуарно на водопой. После се прави конно състезание, наречено долме, кушия, тудорица. Победителите получават: конят – юзда, а стопанинът риза или кърпа. След надбягването ездачът, излязъл победител обикаля селото, за да честити Тодорица. Навсякъде мома запоява коня с ненапита вода или вино.
