На тази дата през 1887 г. Народното събрание приема първия Закон за пограничната стража. Законът предвижда охраната на границите да се „извършва от една погранична стража, която се състои от конни и пеши стражари, разделени на младши и старши“. На всеки стражар се пада за охрана отрязък от граничната линия, не по-къс от два и не по-дълъг от шест километра.
След Втората световна война държавните граници на България се охраняват от 6 гранични сектора към съответните дивизиони области, разделени на 25 участъка, 75 подучастъка и 463 поста, от които 33 морски и 12 гранични контролно-пропускателни пункта.
На 10 август 1946 г. е утвърден Закон за създаването на Граничната милиция. Съгласно него Министерството на войната се освобождава от грижите по охраната на границата и при Министерството на вътрешните работи се учредява Управление на граничната милиция, на която се възлага пазенето на границата. Служителите на Граничната милиция имат права на служителите на войската. На 8 октомври 1946 г. с постановление на Министерския съвет Граничната милиция се преименува в Гранични войски.
През 1997 г. Национална служба „Гранична полиция“ е изведена от състава на Въоръжените сили и е обособена като специализирана полицейска служба за охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим. Функциите и задачите на Гранична полиция и правомощията на органите включват наблюдението на зелената и синята граница и граничният (вкл. паспортен) контрол на ГКПП. В състава на граничните сектори, които охраняват морската и речната граница, са включени звена гранични кораби.
С приемането на новия Закон за МВР през 2006 г. Граничната полиция е включена в състава на Национална служба „Полиция“. Днес Главна дирекция „Гранична полиция“ е подчинена пряко на министъра на вътрешните работи.
