Всички анкетирани се върнаха с носталгия във времето отпреди четвърт век и бяха готови веднага да изброят местата за прожекции, които са посещавали.
Големият екран е бил един от малкото прозорци към света, особено в годините на комунистическия режим. Според интервюираните, днес хората ходят по-рядко на кино заради телевизията и интернета. Като друга пречка те отчитат високите цени на билетите и отдалечеността на единствения комплекс за видеопрожекции в града.
С никакви и те като влаковете ще изчезнат и накрая ние и държавата на търг!