Как да се ваксинират рисковите групи? Вижте препоръките
Как да се ваксинират хората, попадащи в т-н. рискови групи? Това е въпрос, който интересува и медиците, и хората, попадащи в тях, и техните близки.
Отговор на най-важните въпроси дават препоръките за прилагането на ваксините срещу Covid-19 сред рисковите групи от населението. Те са изготвени от експертните съвети към министъра на здравеопазването. Най-важните от тях са:
За пациентките на акушер-гинеколозите
Бременните жени не трябва да бъдат ваксинирани, категорични са от Експертния съвет по „Акушерство и гинекология“. Същото важи и за жените, които планират бременност, поне 6 месеца преди настъпването й. При пациенти в областта на акушерството и гинекологията, които са имунокомпроментирани или с автоимунни заболявания, се провеждат консултации със съответните медицински специалисти (имунолози, ревматолози, алерголози и др.), които лекуват и контролират тези заболявания.
За пациенти със сърдечно-съдови заболявания
Според данните от множеството публикувани проучвания наличието на сърдечно-съдови заболявания се асоциира с по-тежко протичане на коронавирус, с по-голяма честота на развитие на усложнения и по-висока смъртност. Затова се препоръчва приоритетна ваксинация на пациентите с напреднали сърдечно-съдови заболявания.
До момента не са известни противопоказания за приложение на одобрените ваксини, свързани с наличието на сърдечно-съдови заболявания.Поради това Експертния съвет по медицинската специалност „Кардиология“ препоръчва приоритетно ваксиниране на пациентите с напреднали и високорискови сърдечно-съдови заболявания както следва:
Пациенти със сърдечна недостатъчност –клас III и IV по NYHA.
- Пациенти с исхемична болест на сърцето –триклонова болест или стеноза на ствол, както и тези със стенокардия.
- Пациенти с пулмонална хипертония и NYHA клас III или IV
- Пациенти със скорошна, непланова хоспитализация по повод на сърдечно-съдово заболяване.
- Пациенти с напреднала периферно-съдова болест.
- Пациенти с вродени сърдечни заболявания в зряла възраст клас C и D.
- Пациенти с повече от два, неконтролирани рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания (артериална хипертония, захарен диабет, затлъстяване)
Експертите препоръчват ваксиниране срещу Covid-19 да се осъществява по възможност един месец преди извършването на трансплантация, а при възникване на донорска ситуация не е необходимо да бъде отлагана трансплантацията от трупен донор с цел ваксинация.
При пациенти след извършена трансплантация се препоръчва ваксинация поне 1 месец след трансплантацията, а при бъбречно трансплантираните 3 месеца след самата операция.
Всички вече трансплантирани пациенти подлежат на имунизация със статут на високо-рискови пациенти.
Тъй като се счита, че ефективността на ваксината би била по-ниска (поради провежданата имуносупресивна терапия) при тези пациенти, силно се препоръчва да продължи активно спазването на противоепидемичните мерки, както и по възможност да бъдат ваксинирани хората, делящи едно домакинство с трансплантирания пациент.
Информацията за датата на ваксиниране и вида на приложената ваксина има пряко отношение към подбора на дарителите на кръв и кръвни съставки и сроковете за отлагане от даряване. При липса на такава възможност се прилага максималният срок за отлагане след ваксиниране -28 дни.
За пациенти с ревматични заболявания
Пациентите с мускулно-скелетни и автоимунни възпалителни ревматични заболавания могат да бъдат ваксинирани с неживи ваксини, каквито са регистрираните до този момент ваксини срещу коронавирус. Най-добре е ваксинацията да се извърши, когато заболяването е в ремисия или с ниска болестна активност. При животозастрашаващо заболяване ваксинацията трябва да се осъществи възможно най-скоро. Няма предпочитание към нито една от регистрираните до този момент ваксини срещу COVID-19, затова и пациентите с автоимунни възпалителни ревматични заболявания трябва да получат ваксината, с която се разполага.
За пациентите с белодробни заболявания
няма ограничения за ваксинация срещу коронавирус с наличните към момента ваксини.
За бъбречно-трансплантирани пациенти
Експертите препоръчват ваксинирането да се извършва един месец преди трансплантация, а ако възникне донорска ситуация не е необходимо да бъде отлагана трансплантацията от трупен донор с цел ваксинация.
При пациенти след извършена бъбречна трансплантация се препоръчва ваксинация поне 3 месеца след самата операция.
Поради провежданата имуносупресивна терапия, счита се, че ефективността на ваксината би била по-ниска при тези пациенти, заради което е препоръчително бъбречно-трансплантираните активно да спазват противоепидемичните мерки.
За пациентите с автоимунни, онкологични, имунодефицитни заболявания
Според експертите по „Клинична имунология“ тези пациенти могат да се ваксинират, ако имат компетентна имунна система с възможност за иницииране на очакваната имунна реакция срещу ваксиналния продукт и ако са в ремисия на основното заболяване, без клинични и лабораторни данни за обостряне или рецидив на процеса. Моментното им състояние обаче трябва да бъде преценено от лекар-специалист.
В препоръките на имунолозите обаче са включени и редица противопоказания и ограничения.
Алергичните заболявания по принцип не са противопоказание за извършване на имунизация със съществуващите и одобрени от Европейската агенция по лекарствата ваксини на Pfizer/BIontech, Moderna и AstraZeneca.
От възможните ваксини срещу COVID-19, най-голяма вероятност за някакви алергични реакции има спрямо т.н. протеинни ваксини, които се състоят от целия или части от вируса, включени в някакъв адювант. В кратката характеристика на всяка ваксина точно и ясно е посочено какви са противопоказанията за приложението й. Тя трябва много добре да се познава от всички лекари, които имат отношение към имунизационната програма.
Единствено хора, които в момента са в изострено състояние на алергичното си заболяване или такива прекарали в миналото тежки алергични реакции или анафилактичен шок към някои лекарства, храни, ужилване от инсекти трябва да бъдат обсъдени за освобождаване от имунизация. Преди поставянето на ваксината всеки,който е имал в миналото някаква форма на алергична реакция-дихателна, кожна, гастроентестинална или друга, трябва да се консултира със своя лекар, за да се вземе информирано решение за целта. В случай, че има колебание от страна на лекаря или пациента, ваксинациятаможе да се проведе под т.н.“анти-алергичен чадър“,т.е. 3-4 дни преди имунизацията, в деня на имунизацията и 3-4 дни след нея да се приема по 1-2 таблетки антихистаминов препарат. Болните, страдащи от бронхиална астма или ХОББ, които в момента са на инхалативна кортикостероидна терапия трябва да продължат по предписаната им схема своето лечение и могат да бъдат имунизирани.
За пациенти с гастроентерологични и чернодробни заболявания
Експертите препоръчват приоритетно да се ваксинират пациентите, които са подложени на имуносупресивно лечение, а именно болни с автоимунни гастро-интестинални заболявания (Улцерозен колит, Болет на Крон), автоимунни чернодробни заболявания (Автоимунен хепатит), както и пациентите с чернодробна трансплантация, поради повишен риск от инфектиране с коронавирус.
В същото време ваксинирането на пациенти с хроничен вирусен хепатит В и D по времена лечение с интерфрон алфане е препоръчително, поради изразените странични ефекти от тази терапия (фебрилитет, умора, левкопения, тромбоцитопения, анемия, повишени чернодробни ензими).
За пациенти с диабет и други еднокринни заболявания
Хората с хронични заболявания като захарен диабет, метаболитен синдром, изразено затлъстяване или отслабена имунна система спадат към приоритетните групи за ваксиниране, тъй като при тях без ваксинация рискът от по-тежко и с по-голяма смъртност протичане на инфекция с COVID-19 е много висок, пишат експертите по ендокринология.
Според редица консенсуси, автоимунните тиреоидни заболявания влизат в групите за приоритетна ваксинация. При най-честото хронично автоимунно тиреоидно заболяване „Тиреоидит на Хашимото“ ваксинацията срещу COVID-19 не е противопоказана, а дори е препоръчителна, тъй като съществува предиспозиция към поствирусни подостритиреоидити, излагаща засегнатите лица на по-висок риск от усложнения на вирусната инфекция.
За пациенти с кожни заболявания
Няма данни за противопоказания за ваксиниране на лица с хронични кожни заболявания. Нещо повече, ваксинацията при пациенти с псориазис вулгарис е разрешена, дори при подлежаща терапия с биологични средства.
При пациенти с автоимунни булозни дерматози, които са на терапия с високи дози кортикостероиди или мощни цитостатици, ваксинацията е препоръчителна, поради повишен риск от усложнения при евентуална инфекция със SARS-CoV-2. Считаме, че при болни с хронични автоимунни и автоинфламаторни кожни заболявания е противооказано приложението на живи и атенюирани ваксини, каквито до момента няма регистрирани срещу коронавирус у нас, пишат дерматолозите.
За пациенти с малигнени лимфопролиферативни заболявания
Пациенти с малигнени хематологични заболявания, особено остра и хронична левкемия, малигнени лимфопролиферативни заболявания (лимфом)и множествен миелом може да бъдат ваксинирани. При имуносупресирани пациенти защитата, получена след ваксинацията срещу COVID-19, може да бъде по-ниска. При пациентите с В-клетъчна деплеция или СКТ (стволовоклетъчна трансплантация)се препоръчва да се запази интервал от 3-6 месеца аналогично на препоръките за другите ваксинации.
За пациенти с коагулационни нарушения и анемии
Всички пациенти с редки коагулационни нарушения (включително тези с тромбоцитопения и/или други тромбоцитни нарушения) е уместно да бъдат ваксинирани, считат експертите по хематология.
При пациентите с апластична анемия съществува макар и малък риск от рецидив на болестта, свързан с приложението на ваксини. Основната препоръка е, че ползата от ваксиниране срещу COVID-19 надвишава риска, свързан със самата ваксинация. Въпреки това е уместно обсъждане с лекуващия лекар.
Все още няма данни за доказана ефективност на някоя от ваксините при пациенти с имуносупресия. Пациенти със започната терапия ATG/CSAв рамките на 6 месеца вероятно няма да натрупат достатъчен имунен отговор към ваксината. Тези, които са оставени на терапияс CSAза повече от 6-12 месеца след лечение с ATG е по-вероятно да отговорят добре към ваксинирането. Уместна е добра преценка на съотношението риск/полза при всеки пациент.
За пациенти с мултиплен миелом и болести на плазматичната редиц
Пациентите със злокачествени хематологични заболявания: остри и хронични левкемии, ходжкинови и неходжкинови лимфоми, мултиплен миелом и болести на плазматичните клетки, както и здравните работници в пряк контакт с тях, попадат в рисковите групи и подлежат на ваксиниране срещу коронавирус.
При пациенти, понесли трансплантация на хемопоетични стволови клетки, обаче се препоръчва ваксинирането да бъде отложено с 3-6 месеца. Няма конкретни данни за това, нито за вредно въздействие на ваксината в посттрансплантационния период. Препоръката е изведена по аналогия с грипната ваксина.
За пациенти след трансплантация на стволови клетки
В условията на среда с контролирано разпространение на инфекцията, поставянето на ваксина може да бъде планирано с приоритет в редовната ваксинационна програма на пациентите, най-рано 6 месеца след трансплантацията. Ваксината трябва да се прилага самостоятелно. Не е препоръчително да се прилагат грипни или пневмококови ваксини в рамките на 14 дни, както и всяка друга ваксина, в рамките на 28 дни, преди и след приложението на COVID-19 mРНК или векторна ваксини, освен ако индикацията за другата ваксина/и не еот изключителна важност.
Донорството на стволови клетки не трябва да бъде отлагана, поради ваксиниране на донора, в случай на необходимост от спешна трансплантация.
От Министерство на здравеопазването напомнят, че информация за ваксините се публикува и в Единния информационен портал, достъпен на https://coronavirus.bg/bg/vaccinations
