КНСБ ще праща картички “Искам още 100 лева към заплатата си”

0
13
увеличаване доходите на българите

КНСБ започва кампания “Искам още 100 лева към заплатата си”, съобщи лидерът на синдиката Пламен Димитров на пресконференция днес.

От синдиката призовават работещите да изпратят коледни картички до работодателите, които ще бъдат достъпни на Фейсбук страницата на синдиката, с надпис “Искам още 100 лева към заплатата ми! За по-добра 2017 г. Весела Коледа и Честита Нова година!”.

В подкрепа на искането той посочи, че брутната добавена стойност на един зает у нас е 45 процента от средната за Евросъюза, а компенсацията за наемен труд е 40 на сто. Тоест тези 5-6 процента отварят една доста сериозна дупка и показват, че към 2015 г. минимум 888 евро годишно е допълнителната възможност за доплащане на един зает, посочи лидерът на КНСБ.

Разпределено по месеци, това прави около 145 лв. на месец за един нает, аргументира се Димитров. Според него това доказва, че икономиката ни в момента позволява да бъдат изплащани 145 лв. повече към дохода на всеки нает работник. Дори ако се приспаднат осигуровките за работодателя, стават около 123 лв. Димитров отбеляза също, че едно такова увеличение би означавало и десетина процента ръст на средната работна заплата.

Директорът на Института за социални и синдикални изследвания /ИССИ/ на КНСБ Любен Томев отбеляза, че според данни на Евростат по показателя “производителност на труда, коригирана с работната заплата” България е на една от челните позиции в преработвателната промишленост. Същото се отнася и за показателя “рентабилност”. Заплащането на труда в преработвателната промишленост, обаче, е между 50 и 80 процента по-ниско спрямо новите страни-членки, а спрямо старите разликите достигат от три до десет пъти. Томев даде пример, че заплащането в тази сфера в България е 395 евро, а в Испания например е 2211 евро. Според него в България има социален дъмпинг и ниска цена на труда, която не съответства на производителността на труда. Тенденцията при заплащането на труда в сектора на услугите е сходна и изводите са аналогични – страната ни изостава с пъти като равнище на заплащане, а производителността на труда не е толкова различна.