В основата на книгата, която представя публичния градски живот от времето на социализма и начините на организация на забавления и тържества, наричани тогава „мероприятия“, е албумът на русенското предприятие „Културен отдих и художествена украса“ /КОХУ/ от 1967 г. Албумът е представен фототипно в изданието.
„Албумът на КОХУ е свидетелство, което съдържа в себе си „духа на епохата“, но в същото време е инструмент за разбиране на миналото – онова минало, което днес ни прави такива, каквито сме“. Така доц. Ненов обяснява погледа към този период от недалечното ни минало.
Тъкмо в периода на изграждане на „новия човек“ на времето, проявите на различия и инакомислие в идеологизираната среда на социалистическото всекидневие, биват възприемани като опасност, на която се отвръща със забрани и ограничения. Фокусът на противодействието през 60-те е върху „упадъчната“ западна музика, както и върху „неестетичния“ танц Туист.
Разказът, който разгръща албумът на КОХУ, безалтернативно посочва правилните форми на забавление, поведение и стандарт на живот. Той описва пропагандните дейности на управляващите, които целят овладяване на празничността и всекидневието.
