Дали някоя от партиите, които успяха да влязат в парламента, ще състави правителство – все още е не е ясно. Със сигурност обаче се знае коя формация какви средства ще получава под формата на годишни субсидии. Освен шестте формации, които влизат в 45-тото Народно събрание, финансиране ще получат още четири партии.
На база постигнати изборни резултати – най-големи са субсидиите за ГЕРБ-СДС – близо 6,7 млн. лв. Партията на Слави Трифонов ще разчита на 4,5 млн. лв. хиляди, а „БСП за България“ – на 3,8 млн. лв. Близки по финансиране са ДПС и Демократична България, съответно с около 2,7 млн. лв. и 2,4 млн. лв.
Формацията „Изправи се. Мутри вън!“ ще получи 1,2 млн. лв. От извънпарламентарните партии субсидии ще получават ВМРО, Българско национално обединение, Възраждане и Републиканци за България.
Осем лева зa вceĸи дeйcтвитeлeн глac или близо 66 хил. лв. на ден ще струва на българските данъкоплатци, годишната издръжка на осемте партии и двете коалиции, набрали нужната подкрепа.
„Когато половин България е останала реално без спешна медицинска помощ, когато има частни линейки, на които ти трябва да платиш, ако искаш да живееш или ако нямаш пари, умираш, когато хора умират на стълбите на болниците или чакайки с часове линейка, за мен е престъпление да се запази тази субсидия“, казва проф. Минчо Христов.
Според бившия председател на Сметната палата проф. Валери Димитров обаче партийните разходи не носят щета на бюджета. Напротив – без държавно финансиране политическите формации ще станат лесна плячка на корпоративни интереси.
„Това да намалиш партийната субсидия прекомерно или дори да я премахнеш е откровена глупост, тъй като все пак трябва да имат легитимни приходи за осъществяване на дейност“, казва той.
Проблемът е не колко, а къде и за какво отиват парите, казва проф. Димитров. Въпроси с много неизвестни заради липсата на инструмент, с който Сметната палата може да осветли разходите, особено по-сериозните.
„Т.нар присъщи разходи на политическите партии, едно не много ясно понятие по Закона за политическите партии, което позволява на практика почти безконтролно харчене на тези пари. Фактически това до голяма степен обезсмисля контрола на Сметната палата и го прави формален“, обяснява той.
От самите претенденти обаче зависи дали цената на един действителен глас ще се запази, или ще бъде намалена, така както предлагаше Слави Трифонов през 2016-та. А дали „Има такъв народ“ ще поиска полагащите й се средства, предстои да разберем, освен ако не се стигне до нови избори.
„Срамота е, България, която е най-бедната държава в ЕС да има най-високата субсидия не само в ЕС, а и мисля- в света изобщо. Мисля, че е редно когато се конституира парламентът, ние всички избиратели да видим ще спази ли това свое обещание партията на г-н Трифонов“, казва проф. Христов.
От референдума през 2016-та насам стойността на субсидията се променя три пъти. От 11 лева през 2017 година- падна до 1 лев за глас през 2019. Промяната обаче оцеля само шест месеца, след като в Бюджет 2020 беше заложено тя да бъде 8 лева.
Българските партии на масата с тези в Европа. Кой е по-голям?
Последното родно проучване за партийните субсидии на Европейските страни е на Студентската програма за законодателни проучвания, водена от проф. д-р Ганета Минкова от 2018 година.
Данните от него сочат, че през 2018 г. с 11 лв на глас, страната ни се нарежда сред водещите в ЕС.
За пример – В Германия има основна държавна субсидия, която се определя по 1 евро за всеки подаден действителен глас до 4 млн. получени гласа и по 0,83 евро за всеки действителен глас над 4 млн. получени гласа.
В Белгия всяка парламентарно представена партия получава сума в размер от 125 000 евро, както и по 1.25 евро за всеки действителен глас, получен на парламентарни избори.
В Австрия 2,5 евро за всеки подаден действителен глас.
