Именници са Васил, Василка, Веселин, Веселина, Вeсeлa, Веска, Василена, Василиса. Празникът е свързан с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди.
Свети Василий Велики (ок. 330 – 379), чието име носи празникът, като епископ на Кесария Кападокийска (Мала Азия) воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на източните територии на Римската империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си “Велик”. На погребението му се стича цяла Кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му църквата го канонизира за светец и го чествува в деня на неговата смърт.
Традиционен ритуал за първия ден на Новата година е сурвакането. Сурвакари обикалят къщите, за да пожелаят здраве и плодородие на стопаните с пожеланието:
“Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина.“
