Всеки четвърти българин през 2020 г. е живял под линията на бедност, показват данните на Националния статистически институт.
С по-малко от 451 лв. средномесечно на човек от домакинство, колкото е била линията на бедност през миналата година са живели 1 659 900 души, което е 23.8 на сто от населението.
Същевременно обаче системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2020 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23.8 до 29.9 на сто, или с 6.1 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41.7 на сто или със 17.9 процентни пункта.
Относителният дял на бедните е най-висок сред безработните хора (61.1 на сто за 2020 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12.3 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.
През 2020 г. делът на бедните сред заетите хора във възрастовата група 18 – 64 години нараства спрямо предходната година с 0.7 процентни пункта до 9.7 на сто, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 65.7 на сто. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за хората с основно образование и над осем пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – 2.4 на сто.
