1 февруари 1945 г.: Народният съд произнася над 150 смъртни присъди

Първият ден на февруари се отбелязва като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Датата беше утвърдена през 2011 г. по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов. Избрана е затова, защото на 1 февруари 1945 г. така нареченият Народен съд осъжда на смърт трима регенти, двадесет и двама министри, шестдесет и седем депутати, четиридесет генерали и полковници. Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса.

1 февруари 1945 г. влиза в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици – над 150! На тази дата са произнесени присъдите на Първи и Втори състав на т. нар. Народен съд, организиран от правителството на Отечествения фронт по нареждане на Георги Димитров от Москва. С присъдите през 1945 г. на смърт без право на обжалване са осъдени княз Кирил Преславски (брат на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-тото Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.

Присъдите на „народния съд” срещу политическия и военен елит на България от февруари 1945 г. са предварително определени в проценти по указания от Москва. В навечерието на заседанието на Първи съдебен състав Вълко Червенков, член на ръководството на БРП (к), рапортува на Георги Димитров, който по това време е депутат в съветския парламент и се намира в СССР, с телеграма, писана на руски език: „Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента.”

Според доклад на Държавна сигурност, за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити.

Жестоките присъди на „народния съд” са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. от Народното събрание Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен.

През 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на Първи и Втори съдебен състав, като се мотивира с редица процесуални нарушения.