На 26 декември 1884 година в Русе е основано Българо-македонското благотворително дружество – първата българска организация, създадена с цел да подпомага българското население в Македония. Дружеството се ръководи от Христо Иванов, който става негов пръв председател.
В началото на 1885 година вътрешни разногласия в организацията довеждат до промени в устава. Революционното течение, оглавено от фигури като Никола Живков, Драган Стоянов и Коста Паница, успява временно да наложи по-радикална посока, включително идеята за „таен комитет“, който да подготвя въстание в Македония. В този период дружеството започва да подпомага издаването на вестник „Македонец“ – първото българско издание, фокусирано върху Македонския въпрос.
През март 1885 година умерените членове на дружеството отново поемат контрола. Радикалните дейци, сред които и видни фигури като Никола Живков и Коста Паница, са изключени. Уставът е променен, а организацията се концентрира върху хуманитарни дейности – помощ за бедни, болни и изпаднали македонци.
След Съединението от 1885 година дружеството се включва активно в подкрепа на опълченското движение, организирайки събиране на помощи и формиране на опълченски чети.
На 14 септември 1886 година Българо-македонското благотворително дружество прекратява дейността си, но остава значима част от историята на Русе и борбата за национално единство.
Снимка на Христо Иванов, първия председател на организацията, се съхранява във фондовете на Държавния архив – Русе.