На днешния ден България празнува 145 години от Освобождението си от турско иго.
На 3 март 1878 г. в истанбулското предградие Сан Стефано е подписан Мирен договор, съгласно който се създава голяма независима българска държава – “Велика България”.
За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Датата Трети март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода, народ, чиято висока самобитна духовна и материална култура бе подложена на унищожение.
Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство от 1888 г. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. С решение на Парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.
Мирният договор е подписан в къщата на семейството на Симеоноглу в Сан Стефано – предградие на Истанбул. От 1926 г., откогато се въвежда законодателното правило всяко населено място в Турция да има турско име, предградието се нарича Йешилкьой.
С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и се създава автономно, трибутарно българско княжество с християнско правителство и народна милиция. Предвижда се окончателните граници на Княжеството да се определят от смесена руско-турска комисия, но предварително се уточнява, че се създава голяма независима българска държава – “Велика България”, простираща се “от море до море” (от Черно море до Егейско) и включваща в състава си както северната част на страната, така и южните области (Източна Румелия и Македония).
Според договора, начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление, се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление. Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Третира се плащането на годишен данък.
На базата на Санстефанския мирен договор своята независимост узаконяват също Румъния, Сърбия и Черна гора. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. Също на база на мирния договор в о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868 г. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави.
