С поредица от събития в дигитална среда Регионалният исторически музей в Русе ще отбележи 150-годишнината от гибелта на Ангел Кънчев, съобщават от музея.
Желанието на музейните работници е популяризирането на героя, и местата на памет в Русе, свързани с него.
Пантеонът на възрожденците
Пантеонът на възрожденците е открит на 28 февруари 1978 г. по повод стогодишнината от Освобождението на България. Разположен е в Парка на възрожденците, намиращ се на мястото на старото русенско гробище, което датира от края на ХVІІІ век и е действащо до началото на 60-те години на ХХ век. Паметникът-костница почита паметта на 453 фигури от националноосвободителното движение, сред които 30 национални герои. Пантеонът е дело на авторски колектив: арх. Н. Николов, арх. Д. Кънев, скулптор Н. Терзиев, художник Д. Бойков. На 17 април 2001 г., по повод обявяването на 2000 година за година на Християнството в Пантеона е създадена музейна експозиция и отворен параклис в „Св. Паисий Хилендарски“.
Гробът на Ангел Кънчев
През януари 1978 г., във връзка с изграждането и откриването на Пантеона на възрожденците в Русе, започва изваждането и пренасянето на костите на героите от Възраждането, погребани в града. Гробът на Ангел Кънчев се намира в двора на църквата „Възнесение Господне“ на Разградското шосе. В архива на отдел „История на България ХV – ХІХ век“ в Русенския музей се съхранява документация, свързана с отварянето на гробните камери и констатираните в тях останки. Става ясно, че гробът на Ангел Кънчев е преизползван многократно. В стъклена бутилка е открит Протокол от 1 декември 1932 г., положен при погребването на Кина Кесякова – сестра на Ангел Кънчев. Открита е и каменна плоча с надпис АНГ. КЪ…, положена във вътрешността на гробната камера. В Пантеона на възрожденците, на Ангел Кънчев е отредено място на един от 30 национални герои. Неговата гробна камера е разположена между тези на Любен Каравелов и на Захари Стоянов.
Ангел Кънчев е роден на 11 ноември 1850 г. в Трявна. Учи в родния си град, при Петко Славейков, до началото на 60-те години, когато семейството му се преселва в Русе. След завършването на четвърти клас в русенското мъжко училище продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия в Бесарабия (1865 – 1866). В периода 1866 – 1869 г. е във Военното училище в Белград, Сърбия. Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и Втората българска легия (1868). По-късно публикува Възвание до българския народ във в. „Дунавска зора“, с което призовава за борба:
„Българине, юнашки сине, престани да бъдеш роб! …Пробуди се и извикай юнашки: Свобода! Земята ще отекне: Свобода! Посвети се и извикай: Правда и небето ще се отзове: Правда, ще подскаже и затръби: Народност! Хиляди юнаци ще се провикнат: Народност!“
През 1870 – 1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в Табор (тогава в Австро-Унгария). След завръщането му, пред него се разкрива блестящата перспектива за осигурен живот като турски чиновник, но той отказва да приеме поста управител на „Образцов чифлик“ недалеч от Русе, създаден в резултат на реформените действия на вилаетския управител Мидхат паша. Включва се дейно в националнореволюционното движение и през 1871 година е определен от Българския революционен централен комитет (БРЦК) за помощник на Васил Левски във Вътрешната революционна организация (ВРО). В края на август същата година се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време успява да разгърне широка революционна дейност.
На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли в Румъния, но на русенското пристанище е обграден от османски полицаи. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си. Според Захари Стоянов последните му думи са: „Да живее България!“.
