Петър Дънов, наричан от последователите си Учителя Беинса Дуно или само Учителя, е български богослов, основател на дъновизма. Син е на свещеник. Завършва гимназия във Варна. Следва богословие и медицина в Америка, след като се завръща в България, се занимава с френологични изследвания, после се отдава на чисто духовна работа – проповед и живот в съгласие със своите схващания. Към 1918 г. основава Бялото братство. Представя се за един от мировите учители, които се появяват на всеки 2 000 години, за да обновят света чрез учението си.
Автор е на книгата „Науката и възпитанието. Началата на човешкия живот“, част І (1896 г.; ІІ издание – 1949 г.). Умира на 28 декември 1944 г. в София.
