Стефан Стамболов, наричан от европейски политици и журналисти Българският Бисмарк, е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Образованието си започва в родния си град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.).
След 1880 г. става подпредседател и председател на Народното събрание. В периода 1888-1894 г. е министър-председател. Допринася за Съединението на Княжество България и Южна Румелия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 г. се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването ѝ от зависимостта от Русия.
За седем години начело на българското правителство Стамболов превръща България от турска провинция, застрашена да стане руска губерния, в модерна европейска държава. Провежданата от него държавна политика води до бурен икономически растеж и подем на българското образование и култура. Чрез политиката си Стамболов налага политически курс, който превръща България в първа регионална сила и гарантира нейното превръщане в европейски политически фактор. За съжаление след неговото управление този курс се изоставя, България отново постепенно навлиза в зоната на руското влияние, което по-късно довежда до пагубни последици за българския народ и държава.
На 3 юли 1895 г. Стамболов е зверски посечен с брадви от наемници посред бял ден в центъра на София, недалеч от дома му. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница – бивш негов съратник, който участва в неуспешен атентат срещу Фердинанд I и в резултат е екзекутиран. Стефан Стамболов умира на 6 юли от тежките си рани, а съпругата му Поликсения не позволява на Фердинанд да присъства на погребението.
