Учредителното събрание се провежда в Клуба на дейците на културата, подпис под учредителния протокол поставят лидерите на пет, наричани тогава „неформални“ политически партии и сдружения: Клубът за гласност и преустройство, Движение Гражданска инициатива, ПД „Екогласност“, БЗНС „Никола Петков“ и Комитета за защита на религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности. За първи председател на сдружението е избран доц. Марко Тодоров, тогава зам.-председател на Клуба за гласност и преустройство, в който членуваха част от преподавателите в Русенски университет. Първата политическа акция на новата коалиция е митинг в памет на Никола Петков с искане за неговата реабилитация. На митинга, въпреки „кучешкия“ студ, се събират няколко хиляди русенци.
Месец по-късно към СДС се присъединяват възстановените организации на БСДП и РДП, последват ги и други възстановени или новоучредени демократични партии и формации. На първите демократични местни избори през 1991 г. коалицията печели абсолютно мнозинство в общинския съвет, а за кмет е избран номинираният от КЗРПССДЦ и подкрепен от СДС Асен Тасев.
След регистрирането на СДС като политическа партия през 1998 г., организациите, съставляващи коалицията преди това, са обявени за „присъдружни“. Голяма част от тях напускат и продължават самостоятелното си съществуване като политически партии, а други просто прекратиха съществуванието си. Процесът на разпад беше предшестван от сполучливо нареченото от отец Христофор Събев „отлюспване“, започнало през 1995 г. Първите „люспи“ са ръководеното от русенеца Любомир Собаджиев Движение Гражданска инициатива и оглавяваната тогава от покойния Стефан Савов Демократическа партия.
