На 27 януари се отбелязва Международният ден в памет на жертвите на Холокоста.
Датата е определена с резолюция на Генералната Асамблея на Организацията на Обединените Нации от 1 ноември 2005 г. На този ден през 1945 г. малцината оцелели в концентрационния лагер Аушвиц са освободени. Това става в процеса на победата на Съюзническите войски над Хитлер и влизането на Червената армия в лагера.
Аушвиц остава символ на нацисткия геноцид. В него са депортирани няколко милиона души от цяла Европа. Общо в лагерите загиват милиони, като с точност цифрите трудно могат да бъдат изчислени. Унищожено е почти цялото еврейско население на Европа, около 6 млн. души. Известно е, че в нацистките лагери на смъртта, освен евреи и военнопленници, загиват и критици на Хитлер, хуманисти, комунисти, демократи и всякакви политически опоненти на нацистите.
Първоначално нацистките лагери са създадени именно за политическите опоненти. Преследвани и избивани са още хомосексуални, роми, славяни.
Геноцидът срещу евреите става част от самата основа на нацистката идеология. Невъобразима е и жестокостта, с която е осъществен, не е подминат никой. Бедни и богати, атеисти и религиозни, бебета и старци: достатъчно е било да си евреин, следващата характеристика е била само подробност.
Холокостът е знаков не само с броя на избитите евреи и безпрецедентната жестокост, но и с факта, че е това е геноцидът, който поради размерите си получава най-много гласност. Затова и споменът за този срамен момент в историята на човечеството действа като напомняне докъде може да стигнат идеологии, основани на расизъм и идеята за превъзходство на една етническа или национална общност над друга.
