Преди 29 години на 10 ноември, ден след падането на Берлинската стена, партийната върхушка в БКП извърши вътрешнопартиен преврат, определян на времето като „начало на демократичните промени”.
На този ден, на пленум на ЦК на БКП, управлявалият в продължение на 33 години Тодор Живков е свален от поста генерален секретар на партията. Освободен е с благодарности, за това, че 33 години държа в хомот българския народ, че осигури на група избрани „светло бъдеще“. Мнозина вероятно си спомнят физиономията на бившия Първи, не вярващ, че това е действителност… В основата бяха Андрей Луканов и сподвижниците му Добри Джуров, Станко Тодоров, Петър Младенов. На мястото на Живков за генерален секретар на БКП и Председател на Държавния съвет беше избран Петър Младенов, дотогава външен министър. Луканов пък бе един от премиерите в страната след демократичните промени. Той бе застрелян пред дома си в София на 2 октомври 1996 година.
За мнозина превратът от 10.11.1989 г. е край на една епоха, на един строй и на един политик – Тодор Живков. Че тази дата не е краят на никаква епоха е повече от видно: в заключителното си слово на пленума на ЦК на БКП новият ген.сек. Петър Младенов заявява, че “ние виждаме преустройството в България единствено и изключително в рамките на социализма, в името на социализма и по пътя на социализма”. Изводът е ясен – на тази дата се осъществи някаква промяна в комунистическата партия, но не и в държавата.
