На 26 април 1986 г. в 01:23 ч. се взриви реакторът в Четвърти блок на Чернобилската АЕЦ. Радиоактивните облаци се пренасят на хиляди километри от централата. За късмет на България в първите дни струята е отнасяна в северна и северозападна посока. През нощта на 30 април обаче вятърът се обръща и след 1 май, в продължение на около една седмица, върху територията на България се утаяват около 1,5-3,5 кг ядрено гориво. Това е около 1/1000 от горивото, изхвърлено извън 20-километровата зона. Комунистическите управници обаче изобщо не предупреждават българския народ за заплахата.
Денят 26 април 1986 г. завинаги промени живота на милиони хора по света. Това е денят, в който радиоактивността е 100 пъти над тази от атомната бомба в Хирошима и Нагасаки, а над 600 милиона души в Европа и 4 милиарда по целия свят са засегнати от аварията. По данни на украинското министерство на здравеопазването 2,34 милиона украинци в осем града и в над 2100 села все още страдат от здравни проблеми, свързани с Чернобил.
Град Припят сега е мъртъв. В него някога са живеели над 50 хиляди души, работещи в Чернобилската АЕЦ със семействата си. 36 часа след взрива децата в Припят все още играят в пясъчниците, хората се радват на хубавото време, докато над главите им се изсипват тонове радиоактивен прах. След трагедията бе построен град Славутич, за да се настанят в него хора от засегнатите от радиацията райони около Чернобил.
Специалистите и до днес спорят за точната причина за злополуката. Според най-широко разпространената версия дежурните в командната зала на четвърти реактор изключили някои от системите за безопасност на реактора при рутинно учение, след което загубили контрол върху процесите в т.нар. гореща зона. Вследствие на рязкото увеличаване на налягането черупката на реактора избухва, а в атмосферата е изхвърлен огромен облак от радиоактивен прах, достигнал Скандинавия на север и Балканите на юг.
