Днес се навършват 31 години от създаването на първата антикомунистическа коалиция в България – Съюза на демократичните сили.
Учредители на СДС стават независимия профсъюз „Подкрепа”, гражданските сдружения „Екогласност”, Независимото дружество за защита на човешките права, Клубовете в подкрепа на гласността и преустройството, Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Независимото студентско дружество, Движение „Гражданска инициатива”, както и възстановените партии БРСДП/о/ и БЗНС „Никола Петков”. Малко по-късно се присъединяват възстановените Радикалдемократическа партия и Демократическа партия, както и новосъздадените Зелена партия, Обединен демократичен център и Нова социалдемократическа партия. Пръв председател на Националния координационен съвет на СДС е д-р Желю Желев – бъдещ пръв президент на България.
Чрез силна опозиционна кампания и ползвайки примера на полския профсъюз „Солидарност”, СДС успява да принуди управляващата БКП да започне процеса на демонтаж на тоталитарната система. Това става на Националната кръгла маса в периода януари-март 1990 г. Приети са споразумения за гарантиране на мирен преход към демокрация и реформиране на политическата система. Това е първата политическа победа на СДС в условията на тоталитарната система.
През 1998 г. СДС се регистрира като политическа партия. Трансформирането на СДС в партия засилва централизираното ръководство на организацията, създава условия за еднолични решения, пренебрегва ролята на местните организации. Същевременно стеснява избирателната база на СДС, освобождава политическо пространство за други политически партии в дясно и центъра и превръща довчерашни коалиционни партньори в политически конкуренти.
Създадена като политически субект, носител на антикомунистическата идеология, със СДС се свързват най-важните промени по време на прехода. В периода на управление на правителството на ОДС 1997 – 2001-ва година на практика е подготвено бъдещото членство на страната ни в НАТО и Европейския съюз.
