Ако изборите бяха днес, в парламента щяха да попаднат 5+1 формации.
Това показват данните от независим експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен на 27 и 29 януари сред 816 души в цялата страна, възложен, финансиран и проведен от агенцията.
От днешна гледна точка шест формации са над 4 процента. Дистанцията между БСП (28,7 на сто сред онези, за които със сигурност може да се очаква да гласуват) и ГЕРБ (27,6 процента) е в рамките на няколко десетки хиляди гласа. Затова може да се говори за практическо равенство на силите. Трудно е да се определи кой би завършил на първо място в изборите, коментират от „Галъп“.
От днешна гледна точка в парламента ще попаднат още Обединените патриоти (11,9 на сто сред онези, за които със сигурност може да се очаква да гласуват), ДПС (8,2 на сто), партията на Веселин Марешки (ВОЛЯ) със 7,7 на сто. Със сериозни изгледи да е в НС е Реформаторският блок (4,3 на сто) и това зависи много от кампанията, която блокът ще направи. Така конфигурацията в следващия парламент може да се определи като 5+1, обясняват социолозите.
Според данните „Да, България“ има 2 на сто, АБВ – 1,9 процента,а новата формация около ДСБ – 1,6 на сто. При тези формации потенциалът ще трябва да се наблюдава тепърва – в зависимост от това как успяват да се утвърдят и афишират или какви коалиции ще направят, отбелязват от „Галъп“.
Традиционно близо 1,5 на сто подкрепа могат да очакват и формации като Български демократичен център (наследник на партия ЛИДЕР), както и ДОСТ. Подкрепата за такива формации обаче се регистрира по-трудно в демоскопски проучвания и затова може да се отчете най-вече условно, уточняват от „Галъп“.
По около и под 1 процент, но с реално присъствие, остават формации като „Движение 21“, „Глас народен“, „Зелените“ и др.
От „Галъп“ уточняват, че е ползван закрит въпрос. 79 на сто казват, че ще гласуват, което е около 4.3 млн души. Спрямо избирателните списъци, това означава около 63 на сто. Цитираните проценти са само на база гласуващи.
Това са декларативни нагласи към настоящия момент и не могат да бъдат прогноза за това какво ще направят избирателите при самите избори, посочват социолозите. 1,9 на сто заявяват, че биха гласували с „Не подкрепям никого“, но този дял не се калкулира в разпределението на процентите.
