Съставеният от комунисти, леви земеделци, социалдемократи и звенари Отечествен фронт, с помощта на настъпващите в страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия, сваля правителството на Константин Муравиев и съставя просъветско правителство на ОФ, оглавено от Кимон Георгиев. Партизанските формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България. 
Превратът е последван от вълна на насилие, извършвано главно от комунистически групи срещу политически или лични противници. Масовите беззакония продължават няколко месеца, след което са поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Само осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд” са 2 730 души – министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители
В българската история превратът на 9 септември 1944 г. е третият след тези на 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г. За разлика от първите два, деветосептемврийският коренно променя политическия контекст, социалната ориентация, икономическата стабилност и духовните нрави на българите. България загубва националния държавен суверенитет и от германската колесница се привързва към Москва. Налага се съветски модел, който поставя край на образованието и духовните ценности, изграждани от Възрожденската традиция. Налага се пролетарски начин на поведение, който преди това не е бил разпространен. Това възпитава няколко поколения българи без духовни ценности.
Властта се използва за създаване на натиск за принадлежност и фалшиво кокетничене с триумф на идеологическата пропаганда. Това, което преживяхме в последното десетилетие на ХХ век беше следствие от безконтролното господство на Комунистическата партия и разрухата, която донесе 9 септември.
