На днешния ден се навършват 75 години от началото на една от най-впечатляващите операции в българската военна история – Дравската операция, станала популярна като Дравската епопея. Битката при Драва оказва изключително важно значение за крайния ход на Втората световна война, както и за утвърждаване авторитета на Първа българска армия.
В началото на септември 1944 г. България се оказва в куриозната ситуация да е в състояние на война с почти целия свят. След преврата на 9 септември новите управляващи смятат да облекчат положението на страната, като сключат примирие с Антихитлеристката коалиция, което става факт на 28 октомври. Надеждите им са, че България ще получи статут на „съвоюваща”, което ще осигури по-леки условия на бъдещия мирен договор. Затова, под прякото съветско командване български войски се сражават срещу германци на югославска и унгарска територия.
В началото на 1945 г. Втори и Трети украински фронт приближават Будапеща, като до началото на март фронтът се установява по реките Дунав, Драва и брега на езерото Балатон.
За да защити подстъпите към Берлин и Виена, германското командване решава да предприеме контранастъпление. На пътя на планираната атака попада и Първа българска армия от 6 пехотни дивизии с близо 130 хил. души. Тя осигурява крайния южен фланг и тилът на Трети украински фронт. Първа българска армия заема фронт от около 140 км, а предната отбранителна линия е по северния бряг на река Драва до вливането ѝ в Дунав. Задачата на българските войски е твърде отговорна, а те не разполагат с достатъчно модерно оръжие и имат само 25 танка.
Задачата, която маршал Толбухин – командир на Трети украински фронт, поставя на Първа българска армия, е да не допусне пробив на отбраната при река Драва. Затова са изградени две укрепени позиции, българските инженерни части поставят 139 минни полета с обща дължина 27 км, както и 13 км телени заграждения. Към 5 март подготовката на отбранителната операция е завършена, българите са в бойна готовност, а немската атака не е изненада.
През нощта на 5 срещу 6 март германците настъпват в три направления, като най-силният удар е срещу Трети украински фронт. Едновременно с атаките северно и южно от Балатон, 3 германски пехотни дивизии форсират р. Драва, на фронт от 6 км срещу българските части. Целта им е да облекчат настъплението на главното направление. Възползвайки се от мрака и мъглата, германци, власовци и усташи успяват да установят предмостие и да прехвърля нови части.
Но още сутринта на 6 март започва българска контраатака, в която са хвърлени дори чиновниците, лекарите и каруцарите. Командваната от генерал лейтенант Владимир Стойчев Първа българска армия не позволява на германците да разширят предмостието и те остават в един сравнително тесен плацдарм 8 км на 4 км в дълбочина. Водейки кръвопролитен бой при съотношение 8:1 в жива сила и 10:4 в бойна техника в полза на противника, 3-а пехотна дивизия още първия ден притъпява настъпателния порив на германците.
В горящото село Драва Соболч се води ръкопашен бой за всяка къща. Затова и то е наричано от участниците „Малкия Сталинград“. На 18 март и село Драва Чехи е овладяно от българите, а на следващия ден целостта на отбраната е възстановена. Така след 14-дневни ожесточени сражения плацдармът е ликвидиран.
В Дравската отбранителна операция загиват 1418 български военнослужащи, а противникът дава 4395 убити. Въпреки че 60-70% от състава на някои български части излизат от строя, целта на германците да разгромят Първа Българска армия и да излязат във фланг на Трети украински фронт не е постигната. С кръвта си българските воини написват героичната Дравска епопея, която прославя името им.
