„Честит 8 март, мамо!“. Едва ли има някой, който да не е писал или рисувал картичка с подобен текст. На 8 март се отбелязва Международният ден на жената. Празникът е под егидата на ООН.
Самата дата 8-и март е противоречива за много наши съвременници, почти толкова, колкото и 1-ви май. Той е оспорван, считан за комунистическа отживелица, част от омразно минало за някои, малко лицемерен, дори смешен, за други заради клишето, в което се е превърнал.
За пръв път празникът на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 година в САЩ. Година по-късно на конференция в Копенхаген, сто жени от 17 държави решават да имат свой международен ден. През 1911 г. празникът на женската солидарност вече се празнува в Австрия, Дания, Германия, Швейцария и България. Българките са тези, които предлагат датата 8 март.
Противоречието на осмомартенския празник за някои от нас като че ли се състои в това, че в годините на близкото минало в България този ден се празнуваше повсеместно в рамките на официалната политика на тогавашната българска държава. Така до голяма степен това бе един служебен празник, ден, отбелязван с банкети и пиршества по профсъюзни организации, канцеларии, заводи и стадиони, а хитроумният български гений неслучайно беше определил, че 8-ми март не е ден на жената, а ден на колежката. Мъжкото население празнуваше почти седмица старателно. А за умиление на женските сърца навръх празника се виеха опашки за цветя и то само от мъже. Къде от любов, къде от признателност, къде от гузност, българинът носеше китки и у дома, и на работата, и на съседката….
В противовес на политизирането на женския празник обаче, народната мъдрост и способността на българина за адаптация постепенно превърнаха осми март в един друг, малко по-различен, по-интимен и по-земен празник.
От решенията на Копенхаген остана само датата…. Което не е пречка да почетем нежната половина на човечеството с букет красиви цветя.
Честит празник!
