На днешния ден Българската православна църква отбелязва празника Неделя Сиропустна, по-популярен като Сирни Заговезни.
На Сирни Заговезни прошка си вземат млади от стари, децата от родителите, младоженци от кумове – целувайки ръка се изричат: „Прощавай…, мале, тате“. „Господ да прощава, простен да си!“ – е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка (В някои райони на западните територии, населени с българско население, наричат празника „Прошка“). В храмовете, по време на св. Литургия, се четат думите от Евангелието: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14 – 15)
Веселието по време на вечерта е най-голямо по време на т.нар. хамкане на халва, парче сирене или сварено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Празникът се отбелязва 7 седмици преди Великден. С него се поставя началото на най-продължителния пост през годината, наричан Велик Пост. Трапезата e подредена с избрани блюда – задължителна е баницата (питка или млин със сирене), сварени яйца, бяла халва с ядки и риба. Вечерта, по-младите семейства отиват при родителите си, където на празничната трапеза всички заедно заговяват с млечни храни. Оттам идва и името на празника (от говея — постя, въздържам се).
