Броени дни след побоя над тийнейджър в близост до търговски център в Русе, напрежение заради агресия на тийнейджър възникна и в Националното училището по изкуствата. Родители сигнализираха, че децата им са жертва на необяснимата агресия на свой връстник в училището. Седмокласникът проявявал агресия, хвърлял камъни, удрял с юмруци и ритници децата, нарушавал дисциплината по време на час и пречел на съучениците си да слушат. До момента са подадени множество жалби от страна на родителите, уведомени са и отговорните институции. Родителите настояват 13-годишното момче да бъде преместено в друго учебно заведение. Ако това стане, следващото школо ще е четвъртото по ред, което тийнейджърът ще посещава, откакто е тръгнал на училище.
„Училищното ръководство е предприело всички необходими стъпки. Ученикът е наказан с трите степени на наказание – забележка, предупреждение за преместване и на педагогически съвет е взето решение той да бъде преместен в друго учебно заведение“, заяви директорът на училището Мария Дуканова. На този етап обаче санкциите не могат да влязат в сила, тъй като са обжалвани от бащата на момчето.
„В Закона е предвидено право на родителя, ако не е съгласен с решението на Местната комисия, то да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред РРС. За да е успешна корекцията в дадено поведение, много разчитаме на съдействието на родителя, тъй като ако имаме отпор и нежелание самите те да ни помагат да въздействаме върху проявите на техните деца, нещата още в самото начало са обречени на минимален резултат“, допълни Симона Балканска, секретар на МКБППМН – Русе.
„В случаите на несъдействие от страна на родителите, има такава възможност – да бъде издадена заповед, с която ДЦП да задължи съответния родител и семейството да ползват социалната услуга“, допълни Милена Неделчева, началник ОЗД – Русе.
Според русенски психотерапевти местенето на момчето от училище в училище едва ли ще му помогне и ще разреши проблема. Вероятно става въпрос за дете с т.нар. хиперактивност и в този смисъл то има нужда от помощ, смятат специалистите. Трябва да се открие причината за поведението му и да се работи с него, а не да се посочва с пръст от обществото, че от него няма да стане човек. Особено важно било родителите да са съмишленици и да помагат на терапевтите.
