Темата за фалшивите новини, особено в социалните мрежи, напоследък става все по-актуална. В стремежа си за популярност, някои среди водят т.нар. хибридна (информационна) война. Тя се състои в умишлено разпространение на неверни слухове, с цел подвеждане на аудиторията заради финансови, религиозни, политически и други облаги или заблуждаване на общественото мнение. Брилянтен пример в това отношение са появилите се преди време в някои, предимно базирани в интернет, медии по време на предизборната борба в САЩ, че папата подкрепя кандидатурата на Доналд Тръмп, че Европейският съюз ще забрани отглеждането на любимия на българите „розов домат“ или не по-малко обичаната шкембе чорба и още много други.
Неслучайно най-големите социални мрежи – Фейсбук, Туитър и редица други официално обявиха война на фалшивите новини. Причината – предизвикват объркване в представите на хората за случващите се събития, а всичко това може да доведе до социално напрежение. Британският речник „Колинс“ пък обяви израза “фалшиви новини” за дума на 2017-а година.
Какво е „фалшива новина“ и как да я разпознаем?
Не е лесно да се даде определение, което да обхваща всички аспекти на понятието, както и да се разграничи фалшивата от неистинската, неточната информация. В „най-чистия“ си вид фалшивата новина съдържа доза истина, около която обаче се развихря въображението на пишещия.
Създателите на фалшиви новини използват традиционни медийни похвати за привличане вниманието на читателя, например провокиращи заглавия, за да го заблудят и да го накарат да повярва, че информацията, която чете, е истинска. Затова, ако попаднете на такoва, потърсете потвърждение от източници, в чиято достоверност сте се уверили. Изконно журналистическо правило е всяка информация да бъде потвърдена от най-малко два, независими един от друг, източника. Ако информацията е основно в социалните мрежи, без да има нито един цитиран информационен източник, много е възможно тя да е фалшива. Допълнително, когато проверявате, уверете се и дали „потвърждението“ не е „копи-пейст“ от същия този източник, на който сте попаднали. Не е зле да се позаинтересувате и за автора, дали е действителен или фиктивен. Ако пък материалът не е подписан, или е подписан с псевдоним – вероятността да сте попаднали на фалшива новина нараства.
Не е изключено и да сте попаднали на иронизираща информация, каквато често се среща по сайтове с хумористичен характер. Проблемът при тях идва, когато потребителите не разберат шегата, извадят историята от контекста и започнат да я споделят в социалните мрежи. По този начин самите те се превръщат в разпространители на фалшиви новини. Блестящ пример в това отношение е информация от преди няколко години, публикувана от български сайт, че Бил Гейтс е започнал преговори с българските власти да закупи Стара Загора и да изгради там българската Силиконова долина, която буквално беше „задръстила“ родното интернет-пространство. Затова правете разлика между хумористичните и сериозните новинарски сайтове.
Социалните мрежи променят алгоритмите си и работят срещу това да се публикуват постове с реч на омразата, сексуално съдържание, насилие и т.н. Твърдят, че имат филтри и инструменти за откриване на фалшиви новини, че информират в получените резултати от търсенето дали са включени или не, но въпреки това, вие също се съмнявайте и проверявайте.
Отстоявайки правото си за свободно движение и обмен на информация, трябва да се чувстваме насърчени да търсим и други източници. Информираното общество е по-трудно за манипулиране и защитава правата си, но подведеното мнозинство, което не се отнася критично към достъпа на информация, може да се окаже с нарушени конституционни права.
 война. Тя се състои в умишлено разпространение на неверни слухове, с цел подвеждане на аудиторията){kind=link}