Първи април е Ден на шегата, забавата, закачката, лъжата, който не е официален празник, но се чества навсякъде по света. Както казва един от най-великите хумористи – Марк Твен, на първи април си спомняме, какви сме били през останалите 364 дни на годината.
Защо този ден е точно първи април, никой не може да каже. За това има няколко версии. Едни приписват зараждането на празника на Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували празника на Глупците. Други отнасят възникването на празника в древна Индия, където на 31 март отбелязвали празника на шегата. В древността първи април отбелязвали само ирландците, и то в чест на Новата година.
Денят на шегата в различните страни носи свой национален колорит, присъщ за всяка страна. Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първият му ден – ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина ще се „хванат“, когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за „зелен хайвер“, но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите, веселите. Чудомир обичал да казва: “Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж”.
Във Франция този обичай, предимно градски, наричали „априлска риба“. Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието „априлска риба“ е напълно достойно за подобни шеги и в бъдеще. И не са сгрешили. Традицията е още жива.
В Англия от невинното „рибно“ развлечение израснал цял един Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдичката, посрещали с весел смях и викове: „Априлски глупак!“ Една от най-големите измами на 1 април, за която дълго после си спомняли вестниците и списанията, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици английски джентълмени и техните опърничави английски лейди получили покани да отидат на „ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на 1 април“.
В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на този ден, за хора без късмет. Според преданието, в този ден бил роден Юда – предателят и именно на 1 април сатана бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).
Във Финландия денят на шегата и лъжата е нов обичай, при това с градски произход, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си „спомняли“, че са дали инструмента на други и детето тръгвало към следващия двор. Дали пък така не са искали просто да държат децата далеч от опасните неща и са ги щадели.
Ден на лъжата съществува и в азиатските страни. Но точно определение за произхода на първоаприлските шеги и разигравания не може да се даде.
Както Чудомир обичал да казва: „Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж“, така че весел 1 април!
