Ясно е, че трябва да мислим по-внимателно, какво споделяме в интернет. Но всъщност, ние сами предоставяме данните си, без да знаем, кой ги получава и за какво би могъл да ги използва. Например, ако сте използвали приложения, за да проверите: на коя холивудска звезда приличате; как бихте изглеждали, ако сте от противоположния пол; как евентуално ще изглеждате, когато остареете след определена възраст; на кой гръцки бог приличате; на коя попфолк звезда приличате; как ще изглеждате, ако сте анимационен герой и др. – дали можем да се доверим на тези на пръв поглед безобидни и забавни приложения, и с какво всички потребители са се съгласили, без да подозират?
Като отговорни потребители трябва да знаете на кого давате личната си информация и какво споделяте. А при подобни приложения, трябва изрично да потвърдите, че давате достъп до публичната информация на профила си, качена във фейсбук, или не може да използвате приложението. До тук всичко изглежда нормално, все пак тези данни по принцип са публични и се виждат. Но приложението не спира до там, а пита за достъп до публичната информация на хората от списъка с приятелите и така получава информация за повече хора от тези, които са се регистрирали първоначално. Не трябва да забравяме, че функционалностите на приложенията могат да се използват с негативна цел (например „профилиране“, изнудване, ограбване и др.), а и самото приложение, без да иска този път разрешение – автоматично изтегля публичната информация на приятелите на регистрирания и я използва.
Факт е, че голяма част от хората са много доверчиви и вярват, че са защитени зад екраните си, ръководени от илюзорното мислене, че щом нещо не е реално – не може да е опасно и не си дават сметка, с кого и какво споделят в дигиталното пространство. Това се случва непрекъснато, под много форми и огромна част от потребителите не са наясно с какво са се съгласили, когато участват в забавлението. А фейсбук имат отворена платформа, в която разработчици от цял свят използват информацията, качена от потребители на социалната мрежа.
След „профилирането“ например, на някои потребители може да им бъде внушено как да гласуват, възползвайки се от доверчивостта им, слабите им страни, ниската информираност и дори идеалистичните подбуди. Такова психологическо влияние и неосъзнато вмешателство е нередно.
В едно на пръв поглед нормално и ежедневно влизане в интернет е заложена идеята за развлечение, информираност, полезност, която обаче киберпрестъпниците използват по „изкривен“ начин за собствена облага. Ако подминаваме отговорността към опасностите, защото умишлената вреда не е наша цел, то това не означава, че няма инакомислещи хора.
Проблемът е, че всеки може да създаде такова приложение за няколко часа, с помощта на сайтове с шаблони, които предлагат тази услуга безплатно и бързо, без да са необходими програмни познания, да пусне приложението в интернет и да събира информация. По този начин може да разбере например, кои потребители, кога ще липсват от дома си и да ги обере. А това е една елементарна схема, която е въпрос на желание и време да бъде осъществена и би работила. Особено, ако самият потребител подпомогне целия процес чрез публикуване на снимки в реално време, като тези от екзотични дестинации носят послание и за наличие на пари или вписва локацията си.
Дори на по-късен етап да се спре достъпът на това приложение до личните данни – те не се изтриват от сървърите, а остават там. Оказва се, че ставайки потребители на социалните мрежи и интернет – сме се съгласили на всичко това, ако не четем общите условия и не внимаваме за поведението си. А в тях пише, че се следи до детайлност нашата активност: от какви устройства влизаме, с каква скорост на връзката, в кое време на денонощието, какви функционалности използваме, с каква продължителност, какво съдържание четем и също с каква продължителност, какви страници следим, на какви новини реагираме и как…Всичко това е само част от базовата информация, която се записва за нас и се случва навсякъде в дигиталното пространство.
Всички сайтове с инсталиран Facebook пиксел предават информация на социалната мрежа за активността в тях, ако се ползват през фейсбук профила. По този начин специфични групи с потребители се набелязват и им се прилага т. нар. ремаркетинг или персонализиране и приспособяване на реклами за тези, които вече са посещавали даден сайт.
По същия начин фейсбук се интегрира във външни доставчици на услуги (например чат приложения) и получава информация от тях за ползвателите им. Алгоритмично се следи чат историята като се търсят ключови думи и комбинации от такива, чрез които се набелязват потребителите за изпращане на евентуални рекламни съобщения.
Следи се и интернет трафикът, за да се знае на какви новини реагира потребителят, какво би го заинтересувало, за да му се подава съответно съдържание и той да получава информацията от която има нужда. Но в негативен аспект – това може да подпомага разпространението на фалшиви новини.
Има приложения, които позволяват записването на шумовата обстановка и по този начин се разбира местонахождението на човека, и на база на това му се подават релевантни реклами. В общите условия са засегнати и използване от приложението на камери, микрофони, контакти, т.е. няма неинформирано съгласие, просто трябва да четем преди да се съгласим да използваме. Когато инсталираме и даваме позволение – трябва да знаем, че това е най-често срещаният начин за разпространение на зловредни кодове. Затова да се натоварим с отговорност за ставащото, за да може интернет пребиваването ни да е резултатно за нас, а не за киберпрестъпниците.
