В съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница, се отбелязва Спасовска или Черешова задушница.
Това е една от четирите големи задушници в календара на православната църква. В България задушницата се нарича „черешова“, защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези. Черешовата задушница е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.
Православната църква е установила на този ден специално богослужение в памет на починалите християни. На този ден, чрез богослужението в църквата, измолваме прошка от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите. В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност. „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“ – пише в Библията.
Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. Житото символизира възкресението, а хлябът – Исус Христос. На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панихида.
