Православната църква почита днес празника Преображение Господне, като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя.
Според легендата на този ден Исус Христос доказва на учениците си Петър, Яков и Йоан своя божествен произход. Той се явява в небесната слава пред трима от тях – Петър, Яков и Йоан, като ги завежда на планината Тавор в Галилея. Както бил на молитва, Христос се издигнал над земята и засиял в силна светлина. Лицето му заблестяло като слънце, дрехата му станала бяла като сняг.
Петър, поразен от това, което виждал, казал на Иисус: “Господи, добре е да останем тук. Да направим три сенника: за Тебе един, един за Мойсей и един за Илия!” Като говорел, изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: “Този е Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение! Слушайте Него!” Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: “Станете, не бойте се!” И като станали видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината. А Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.
Това събитие било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им. Учениците чули гласа на Самия Бог; двама най-велики представители на Стария Завет – Мойсей и Илия, които станали свидетели с явяването си, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Обкръжени от небесна слава, те беседвали с Господ Бог Иисус Христос за Неговите спасителни страдания и доброволна смърт. Това чудно явление трябвало да отвлече апостолите от земните помисли за величие, като ги направи свидетели на небесната слава на Христа.
Празникът отбелязва средата на петнадесетдневния пост в чест на Божията Майка преди Успение Богородично, което се отбелязва на 15 август. Разрешава се да се яде риба, гроздето се яде с хляб и сирене, масло и орехи.
Според народните вярвания от Преображение Господне “лятото се пречупва” и времето се преобръща – започва да върви към есента и студа. Вярва се, че в полунощ срещу празника небето се отваря и Господ се явява в сияйна светлина. Ако човек е буден, в този миг може да си пожелае всичко и то се сбъдва. Този ден се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прикади от свещеника в църквата.
