На 5 октомври в България и още над 100 държави по света се отбелязва Денят на учителя.
За учителите се говори много. Обикновено те са на прицела на обществото заради омразата му към системата изобщо, те са на прицел на родителите – защото отразяват всичките им претенции по отношение на децата или липсата им, те са на прицел на самите деца – защото копират това, което възрастните правят, и са загубили уважението си към училището. Учителите станаха лесна плячка на народното недоволство и липса на ценности.
Спомняте ли си прекрасния филм „На учителя с любов“ със Сидни Поатие? Още тогава в този филм се огледа онова, което ни очакваше – нас, така наречените постдемократични страни, години по-късно. В училищата ни стана „пъстро“ – децата ни крещят за разбиране, което се постига с доверие и е труден процес.
Войнстващата парвенющина и ниското заплащане на учителския труд поставиха учителя в унизителна ситуация. Медиите често коментират скандални учителски уволнения, а синдикатите се оказват безсилни да повлияват на болезнени казуси, свързани с учители.
Тази картина далеч не говори за престиж на учителската професия у нас, както и за уважително държавническо отношение към нейните представители. На 5 октомври 2003 година правителството на Филипините награди 500 000 учители в страната! Ще дочакат ли и българските учители подобно уважение?…
Честит празник, скъпи учители!
