Екип от учени от University of Arizonа е в процес на усъвършенстване на метод за направа на памети с много по-висока плътност, с който микрочипове и CD ще съдържат сто пъти повече данни, т.е. ще получат 100-кратно увеличение на капацитета, който имат до сега.
По принцип начинът на съхранение на цифровите данни, до голяма степен зависи от материала, върху който се записват. При презаписваемите компактдискове и много микрочипове това е наречено „материал с променлива фаза“ (МПФ).
Работата на Пиер Лукас, професор от департамента по материални науки и инженеринг в университета и екипа му обещава памети и устройства с много висока плътност на запис, която дори имитира сложността на човешкия мозък.
„Всичко, което записвате, непрекъснато се кодира като нули и единици. Когато запазвате даден файл, по същество вие записвате набор от единици и нули, превръщайки малките клетки на компютърния чип или в стъкло, или в кристал“, казва проф. Лукас. CD-четецът преобразува отразяващите кристали в нули, а по-малко отразяващите стъклени късове – в единици. Така той превежда този код в музика, документи, изображения или друга информация.
Част от изследванията на проф. Лукас са съсредоточени върху разширяване на възможностите за това какви форми могат да придобиват материалите с променлива фаза – вместо да се записват само кристали и стъкълца, данните могат да се кодират чрез половинки кристали и половинки стъкълца, или четвъртинки кристали и четвъртинки стъкълца. Това би дало възможност да се записват повече данни.
„В бъдеще това, което инженерите ще се опитат да направят, е да възпроизведат структурата на мозъка и механизма за обмен на информация по начина, по който всеки неврон, т.е. всеки бит, е в комуникация с всеки друг неврон. Това се нарича изкуствена невронна мрежа“, разкрива той.
За МПФ е по-благоприятно да съществува в кристално състояние, тъй като то изисква по-малко енергия. Получава се така, че материалът, първоначално кодиран като стъкло, бавно се превръща в кристал. Текущите МПФ са крехки – при прехода от кристал към стъкло те стават по-флуидни и по-малко стабилни в крайното си състояние. Проф. Лукас се опитва да създаде форма на МПФ, която показва „крехък до силен“ преход, което означава, че материалът остава флуиден (крехък), когато променя фазата си, но в крайното състояние остава много здрав и стабилен.
„Процесът на превключване между състоянията на кристал и стъкло трябва да бъде наистина бърз. А това може да се случи бързо, само ако атомите са в много течно състояние. Но когато материалът се охлажда, вие искате да е много твърд – да формира стъклена памет, която е стабилна“, казва той.
Новоразработваният метод е свързан с подобрени материали с променлива фаза върху които ще се записва, а това ще позволи ултрабърза обработка на информацията, подобна на тази при човешките неврони.
