83-годишен пенсионер, майстор на порцеланови изделия, дари 50 000 лева за градеж на храм. Стойчо Стойчев от Каспичан вярва, че най-важното в живота е човек да остави нещо след себе си. Затова и иска да види храмът да бъде завършен.
40 години стаж в бившия керамичен завод Китка в Нови пазар и 20 години като частен производител. Това е трудовата биография на Стойчо Стойчев. Не е спирал работа никога през живота си – освен в България е работил и в Узбекистан, ходил е дори до Германия, за да представя родния порцелан.
„Аз съм автор на сервизите „Соня“, „Нона“, „Лора“ – всяко едно българско семейство, даже и в чужбина ги има. Ние изнасяхме 2 милиона порцелан в „Китка“ за г-н Серпучи във Франция“, споделя дядо Стойчо.
Казва, че е имал късмет в живота, работил е доста, спечелил е много. Но има различно отношение към парите – те не се консумират, важни са хората.
„Заради това че нищо няма да занесат на другия свят. На човек не му трябва много – на човек му трябва днеска да си хапне, да си пийне, да си изживей живота. Какво повече му трябва“, допълва дарителят.
Пенсионерът е дарявал средства и на няколко болници. А последно помогнал с 50 000 лева за храма в Каспичан – в памет на своя син Пламен, който починал тази пролет след дълга борба с болест на кръвта. Преди това обаче призовал баща си да направи всичко по силите си за завършване на храма.
83-годишният Стойчо Стойчев вярва, че християнската вяра може да помогне за всичко. Той си мечтае да види църквата завършена и е готов да помогне дори още, за да се чуе камбанен звън от новата църква в Каспичан.
