На 1 март отбелязваме празника на Баба Марта. По традиция на този ден всеки се връзва мартеница, изработена от бял и червен конец, за здраве и плодовитост. Изработва се от усукан памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Бялото е цвят, символ на чистота и невинност, на радост. За българина бялото е знак за красота. Червеното също е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня.
Червеното е цвят на победата и живота. То е цвят на войнска огнена храброст. Днес празнуват Марта, Мартин, Евдокия. Смята се, че на този ден студът влиза четиридесет метра в земята. От месец март може да се очаква всичко. И добро и лошо, и слънце и сняг, и дни на пречистване, подреждане на душата, но и на неподреден все още свят, и поради това изложен на безброй опасности. Свикнали сме
да свързваме колебанията във времето с непостоянството на женския характер. Март е месецът, в който народът се подготвя и за едно друго раждане -Възкресението. В народната представа Баба Марта е своенравна и капризна. Докато се смее, изведнъж заплаче. Често през март, когато има хубаво време, хората се лъжат и изкарват стадата на паша. В преданията Марта бързо напомня за себе си, праща студ и мраз, а стадата и пастирите се вкаменяват завинаги.
На 1 март българката почиства къщата си – да свети и да грее от чистота като пред всяко ново начало, изтупва дюшеците на слънце, пали старата си метла на двора и нарежда: „Вън бълхи, вътре Марта!“ Магическото изгонване на бълхите символизира прогонването на злото. Смет-та се изхвърля далече от дома. Не се работи никаква работа извън почистването на дома – да не бие град през лятото. Жените не месят, не предат, не шият, не перат. Не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.
По мартеницата девойките могат да познаят и какъв ще бъде момъкът, за когото ще се омъжат. Когато видят първата лястовица или щъркел, или първото цъфнало дръвче, оставят я под камък. Поглеждат под камъка едва когато слънцето се завърти отново към есен и зима, тоест точно след половин година. Ако тогава по мартеницата има полепнали мравки, не е на добре, сиромах ще е на съдбата им. Ако закачат мартеницата си на цъфнало плодно дръвче, ще са румени и здрави през цялата година. Ако мартеницата се хвърли в реката, злото ще се оттече и всичко ще върви като по вода. Мартеницата може да се сложи под камък и за девет дни и след това по нея се гадае за животните. Ако под камъка има много мравки, годината ще е богата с овце. Ако има по-едри буболечки, едрият добитък ще се плоди.
