Проучване на учени разясни защо не се впечатляваме толкова от небезизвестната информация, че Земята се превръща в опасно горещо място за живот.
Екипът от учени провел проучване за приспособяването на хората към променящите се климатични условия на Земята. Франсис Муур, учен по климатология към Университета Калифорния, и екипът ѝ разглеждат над 2 млрд. поста в Туитър между 2014 и 2016 г., отнасящи се до промяната в климата в различни точки от земното кълбо. Мненията на хората, живеещи в ХХI в., се сравняват с данни за климата от 1981 до 1990 г. Това, върху което екипът се фокусира, е как реагираме на значими промени в местния климат, за да определи какво се приема за нормално и „ненормално“ време.
Установяват, че хората се изненадват единствено от необичайни температури спрямо сезона в климатичния пояс, в който живеят, като високите температури през зимата и ниските през лятото. А бурите стават все по-безпощадни. Земни маси изчезват. Времето придобива все по-ненормална изява. Въпреки че всеки от нас забелязва промените, новото проучване показва, че хората на нашия век са ужасно адаптивни. Преценката ни обаче зависи от спомените от предходни години, което я прави нереалистична, защото Земята бавно, но ефективно става едно изключително горещо място за живот.
Оказва се, че разбирането ни за нормалните температури, се базира на усещането от последните 2 до 8 години. За нас стават нормални температури, които не са присъщи на сезоните и на планетата. Не осъзнаваме, колко сериозно се променя климатът в исторически аспект и не го приемаме за необичайно. Приспособяваме се към екстремните условия или по-точно преживяваме „Ефекта на варящата се жаба“, която също се приспособява към горещината и екстремните условия докато се свари жива.
При този ефект се приема, че жаба хвърлена във вряща вода ще изскочи, но плуваща в бавно затопляща вода, ще остане да се вари. Така се описва ситуацията, в която жаба плува във вода, която се вари, и въпреки че усеща променящата се температура, тя се приспособява към условията, дори и да се свари жива.
Съвременните учени отхвърлят този ефект като научно доказан, но го използват като метафора за способността за приспособяване на различните видове към екстремни условия. Точно това проучване изследва само и единствено мнението на хората в една социална мрежа, което са неговите ограничения, но пък дава ясна и категорична информация за тенденциозно замъглена преценка.
„Има риск бързо да нормализираме условия, които не искаме да приемаме за нормални. Преживяваме екстремни условия в исторически аспект, но не ги приемаме за необичайни, тъй като забравяме какво се е случило преди повече от пет години“, коментира Франсис Муур.
Опасността зад този феномен се крие зад преценката ни. Така остава само въпросът – ще се сварим ли и ние?
