Вземе ли да приближава Св. Валентин, започват нескончаемите за и против. За едните празникът е чужд на българските традиции и култура, привнесен отвън, лигав и сладникав.
Според инакомислещите празник в повече – няма нищо лошо. Най-вече това е ден на влюбените – какво по-хубаво от това да празнуваме любовта. Та нали именно тя ни прави по-добри, духовно щедри.
Всяка теза има своите аргументи и те са основателни. Не е наш празникът и е доста захаросан. Ала е прекрасно любовта да има свой ден. Огънят в камината има нужда от съчки, за да бъде поддържан, любовта – да бъде изразявана.
А за онези, които в този момент са сами, негово величество съвпадението е дало решение – в един и същи ден се празнува и Трифон Зарезан, и празникът на влюбените. Вие избирате кой е вашият или ги прегръщате и двата. Удивителното е, че съвпадението почти не е случайно, след като опиянението от виното и от любовта е слабо различимо.