Две от своите ценности – книги за впечатления, попълвани от гостите на Никола Обретенов през 30-те години на ХХ век ще представи Регионалният исторически музей в Русе.
Поводът е 5 години от откриването на обновената експозиция на Музей „Баба Тонка“ в Русе, които се навършиха на 3 март. Само в деня на своето откриване през 2015 г., емблематичната къща музей беше посетена от повече от 4000 русенци.
Заедно с тях, във витрина са изложени и няколко фотографии, запечатали мигове от тези посещения, а на специален тъч-екран гостите на музея ще могат да „прелистят“ някои от тези страници.
Къщата на Никола Обретенов – син на Баба Тонка, Ботев четник и деец на националноосвободителното движение, е строена през 1907 г. През 30-те години на ХХ век синът на Баба Тонка е сред малкото останали живи участници в борбите за освобождение, а къщата му се превръща в притегателно място за посещения. Русенци и техни гости от други градове се снимат за спомен с Никола Обретенов, който излиза да ги посрещне със сребърен поднос, върху който носи черепа на Стефан Караджа. Така, още тогава се случва това, което проф. Николай Ненов дефинира като „процес на естествена музеефикация” на къщата. На 2 юни 1958 г. е открита и първата постоянна експозиция в дома на героя и през годините се превръща в емблематична за Русе.
Обновената експозиция на къщата музей е открита на 3 март 2015 година. В този вид, тя е развита на три нива и позволява достъп до всяко кътче от сградата. Експозицията започва своя разказ за историята на рода на Баба Тонка Обретенова и връзката с Червен, за създаването на Читалище „Зора” и Русенския революционен комитет. Специално внимание е отделено на обвързаността на Русе с четническото движение и действията на революционерите Филип Тотю, Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Червеноводската чета, чието знаме е използвано по време на героичния подвиг на Христо Ботев. С помощта на образи и звуци, подземието на къщата музей пресъздава несъществуващия вече Русчушки затвор, преплел в себе си съдбите на множество емблематични герои от Българското възраждане. След темите за Априлското въстание и за Руско-турската война от 1877-1878 г., експозицията разказва за участието на поборник-опълченците в политическия живот на страната след Освобождението, за издигането на Паметника на свободата, за дейността на Комитета „Цар Освободител Александър ІІ” и за създаването на емблематичните за русенската градска среда паметници на националните герои Стефан Караджа и Ангел Кънчев.
