Пасхално послание

на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум

Макар и в гроб да слезе, Безсмъртни,

но разруши силата на ада,

и възкръсна като Победител, Христе Боже

(Кондак, гл. 8)

Възлюбени в Господа,

Вестта за Христовото Възкресение озарява и днес нашия свят и цялото творение, и сгрява всяко вярващо и устремено към Господа сърце. Църквата ликува, ликува и всеки от нас, които сме Господни, защото в Христовата смърт сме кръстени, а затова вярваме, че ще бъдем участници и в Неговата победа на смъртта (Рим. 6:3-5). Отново пасхалният поздрав ехти навсякъде около нас, а ангелското благовестие към жените-мироносици е отправено към цялото човечество: „защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна“ (Лука 24:5).

„Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта порази и на ония, които бяха в гробовете, дарува живот“ (Тропар на Пасха).

Този живот, който е не нашият временен, тукашен живот, а който е живот вечен и пълнота на живота, Господ е дарувал не само тогава – в деня на Своето Възкресение. Този живот, който Христос нарича живот „в изобилие“ (Иоан 19:10), е дял на всички вярващи в Него, във всяко време и на всяко място, както и Самият Той е засвидетелствал: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ (Иоан 11:25). Този живот, който ние жадуваме и очакваме от Господа, е живот в пълнотата на светлината и на истината, на вярата и на познаването на Сина Божи (Еф. 4:13), и този именно живот е изгрял за всички веднъж и завинаги в мига на отвалянето на камъка от Гроба Господен.

Ето защо, независимо от всички трудни обстоятелства в нашия земен живот, независимо от цялата скръб и покруса, които преживяваме и на които ставаме свидетели днес навсякъде около нас, ние все пак не униваме както онези, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13). Скърбим и съпреживяваме всяко страдание, но не безутешно, а с вяра и с надежда за Живот вечен, защото знаем, че Бог е милостив и човеколюбив, и желае всеки от нас да се радва на пълнотата на живота, докле Сам Той изпълни „всичко във всичко“ (Еф. 1:23).

Обични в Господа братя и сестри,

От началото на настоящата година светът преживява тежкото изпитание на пандемията от непознат досега за човека и за медицинската наука смъртоносен вирус. Най-тежките дни на това изпитание преживяваме и днес – в деня на Христовото Възкресение, встъпвайки в светлите дни на Светлата седмица. Във всички тези обстоятелства ние, като вярващи, виждаме не само мъката и болката, които ни заливат от всички страни, но и знак и възможност за промяна в нашия живот – промяна към по-добро, към повече търсене и следване на Божията воля за света и всекиго от нас, да страним от онова, що е „от света“, и повече да търсим едното, което е потребно (Лука 10:42).

В тези дни на извънредни мерки срещу пандемията на изпитание беше поставена на първо място нашата любов към ближния: готовността и способността ни да жертваме онова, с което сме свикнали и обичаме, да ограничим движението и общуването си, за да спомогнем на медицинските специалисти в борбата им за победа над заразата и предотвратяване на ненужната, преждевременна смърт на мнозина човеци. Доколкото сме сторили и продължаваме да вършим всичко това, дотолкова днес ние сме Христови (срв. Мат. 25:34-40), но сме длъжни да бъдем отговорни, защото днес всичко зависи от нашата воля и мъдрост .

Божият мир и Неговата любов, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Христос воскресе!