България усърдно пази абонамента си за 111-тото място по свобода на медиите в „Световния индекс за свобода на словото“, изготвян от Репортери без граници.
Явно държим да сме най-добри, макар и в най-лошото. Така за пореден път получаваме най-ниската оценка не просто в целия Европейски съюз, но и сред всички демократични държави на континента.
Най-лошият индекс, който дадена държава или регион може да получи, е 100. В случая на България цифрата е 35.06. Така тя повежда категорията „трудна ситуация“, която е втората най-тежка след „много сериозна ситуация“, в която попадат държави с по-скоро репресивни режими. Там се нареждат едва 22 от всички 180 изследвани страни.
На фона на тази статистика не е учудващо, че определението, което Репортери без граници дават на България, е „черната овца на ЕС“.
„Въпреки засилващия се международен натиск, свободата на медиите в България не се подобри през 2019 г. Ръководството на Българското национално радио (БНР) се опита да суспендира известната журналистка Силвия Великова през септември 2019 г.“
Това породи протести от страна на журналисти в цялата страна и постави под въпрос свободата най-вече на обществените медии.
Именно обществената телевизия в страната намира и своята слава в аналитичните редове на публикацията на Репортери без граници.
„Редакционната политика на БНТ се промени от доста неутрална към проправителствена след назначаването на нов генерален директор.“ (Емил Кошлуков – бел.ред.)
Споменава се и отстраняването на Миролюба Бенатова и Генка Шикерова малко след смяната на ръководството на NOVA и bTV. Неизбежен герой в публикацията е и Делян Пеевски, който дори вече не заслужава коментар.
Заключението
„Корупцията и тайните споразумения между медии, политици и олигарси са широко разпространени в България.“ […]Правителството продължава да разпределя европейско и публично финансиране за медиите с пълна липса на прозрачност, което ще доведе до насърчаване на получателите да бъдат внимателни към правителството в отразяването си или да се въздържат изцяло да покриват проблемни истории. В същото време съдебният тормоз на независими медии като групата Икономедиа и Бивол продължи да се увеличава.
Коронавирус
Класацията излиза на фона на превзелата света пандемия. Covid – 19 съвсем успешно успя да завладее медийното пространство, а журналистите, които до момента не са се сблъсквали с нещо подобно, са натоварени със задачата да взимат решения на момента. Всеки журналист е свикнал с „образование на крак“, но тук сферите се преплитат и отразяването на кризата поставя безброй предизвикателства.
„Кризата в общественото здраве предоставя на авторитарните режими възможност да приложат прословутата „шокова доктрина“ – да се възползват от факта, че политиката е в застой, обществеността е зашеметена и протестите са немислими, за да наложат мерки, които биха били невъзможни в нормални времена“, посочва Кристоф Делоар, генерален секретар на „Репортери без граници“. „За да не бъде катастрофалното следващото десетилетие, хората с добра воля, които и да са, трябва да подкрепят журналистите, за да могат те да вършат работата си.“
Тук отново търсим засегнатите (пряко или непряко) от гореизброените проблеми на родната журналистика през 2019 година. Потърсихме кореспондентът на БНР в Русе Ася Пенчева, за да ни разкаже как работи тя в настоящите условия. Според нея „всички правила се налагат „в движение“ и са по-скоро ограничителни, отколкото свързани с правото на информация на обществото.“
„Журналистите имат право да търсят събеседници, които защитават различна от официалната позиция, но в много от големите медии тези гласове са сведени до абсолютния минимум. Прави впечатление, че след изказване на опонент на властта, след него се дава трибуна за изява на поне двама от официалната позиция, което би трябвало да внушава „правилното“ мислене.
Още по-голям проблем срещат регионалните медии, които са откъснати от „златните улици“ на София и разчитат на местни структури. В много от случаите обаче те са поставени лица, които не решават проблемите на конкретния регион, а преразказват „национални“ фрази. Да вземеш интервю от местен орган често е непосилна задача, изискваща позволение от „златната улица“. Паветата до черния път на провинцията обаче често се оказват разрушени.
„За регионалните медии тази ситуация е абсолютно непродуктивна, тъй като в необичайните условия са принудени да продължат централизираното разпространение на информация. Местните щабове не могат да вземат самостоятелни решения, членовете им се страхуват от изказвания и действията им са в синхрон с официалната държавна позиция.“
И докато публикацията на Репортери без граници определно ни оставя замислени за медийната обстановка в целия свят, ние тук в България продължаваме да си задаваме един въпрос: Властта ли цензурира медиите или медиите всъщност си налагат автоцензура? Е, Ася предлага един изключително точен отговор:
„И двете – официално цензура няма, но тя се налага през други финансови механизми. Като следствие се появява автоцензурата, която не е нищо друго освен желанието на журналистите да останат на работа.„
