Безплатният интернет, който бе изграден с пари на Министерството на образованието в ромските квартали, не работи. Повечето от ромите не са го изпозлвали никога, а други дори не знаят за него. Това показа проверка на ТВН в 3 от градовете, в които бе изградена мрежата.
1,6 млн.лв. от МОН: Интернет за ромчетата или финансиране на “А1” и “БТК”?
Първоначално министерството обяви, че мрежите ще се използват само с потребителско име и парола. В Сливен обаче мрежата е със свободен достъп. Все пак пренатоварване на мрежата няма как да се получи по простата причина, че тя не работи. В малкото моменти, в които е била активна, не е била използвана, защото повечето хора дори не знаят за нейното съществуване, а останалите отдавна са се отказали да се опитват да се свържат.
„Детето иска да учи, ние нямаме интернет и как да учи?“, „Безплатен интернет има? Кой го каза това нещо?“, „Къде са го прекарали. Ей го, на Blizoo и на Comnet. Другото откъде, от въздуха ли идва?“, коментират жителите на кв. „Надежда“.
От Регионалния инспекторат разбират за проблема от нас. Обясниха, че до момента е извършвана една проверка на мрежата от тяхна страна. Тогава се оказало, че тя не работи, но след рестартране от централа на БТК, интернетът тръгнал. Колко време реално е работил, никой не знае. Проверката е била преди месец.
„В началото бяха заявени около 450 ученици, които нямат достъп и не могат да си осигурят интернет за т.нар. дистанционно или електронно обучение. След като беше приета един вид мрежата, от министерството искаха справка колко действително са се включили. Тогава бройката, която подадоха от училищата беше около 200 човека.“
След сигнала ни рестартът отново е направен, но краят на учебната година е факт. А какво се е случило с тези 200 деца, които не са имали достъп до интернет и какъв е краят на учбната година за тях – не е ясно.
В Бургас пък екипът ни успява да се свърже с мрежата на МОН, но не и да използва интернета. На екрана излиза съобщение, че се изисква оторизация. Това е моментът, в който би трябвало да бъдем пренасочени към сайта на МОН, където да въведем код. Но опитите ни завършват със съобщение, че „уебстраницата не е налице“.
Хората казват, че в началото имало някакъв интернет, но вече отдавна е изчезнал.
„Учихме онлайн. Онлайн с интернета, който си плащаме, този безплатния не сме го позлвали, защото не знаехме за него“
Допълнително се оказва и че в ОУ „Христо Ботев“ в кв. „Долно езеро“ в Бургас нямащите достъп до интернет деца са… две.
„Осигурихме таблети. Двама ученици бяха – таблети с карта. Интернетът, доколкото разбрах, им е бил по-слаб, повече устройства са се прикачвали, спирал е интернетът. Когато са повече ученици в едно семейство, нали се сещате колко е трудно да направят връзка и по едно и също време на работят в Microsoft Teams. „, коментира директорът на училището Женя Железова.
Може би вече някак си по закон, се оказва, че столицата ни е по-привилегирована. Проверката ни установява, че в квартал „Факултета“ в София интернет връзка, макар и слаба, има.
Как бяха похарчени милион и шестстотин хиляди лева за мрежи, които никога не са били използвани?
През април тази година от Министерство на образованието обявиха, че ще вложат 1,6 млн. лева за изграждането на Wi-fi мрежи в квартали на 8 български града. Целта бе ромските деца да имат равен достъп до образование в условията на пандемия и електронно обучение, обосноваха се от министерството.
Така ромските махали в София, Пловдив, Видин, Кърджали, Пазарджик, Бургас, Сливен и Благоевград се сдобиха с напълно нови кабелни трасета.
Обществената поръчка за изграждането бе обявена на 14 април 2020 година и бе приключена по-късно през същия ден. За изпълнители бяха избрани най-големите телекоми „А1“ и „Vivacom“. Първите получиха 810 000 лева, а вторите – 815 412 лева.
Още тогава браншовите организации на телекомите в страната излязоха със становище. Те подчертаха, че много от местните кабелни оператори вече имат изградени мрежи в посочените квартали обявената. Добавиха още, че цена от 1,6 млн. е твърде висока и поръчката би могла да бъде изпълнена на много по-ниска стойност и в по-кратки срокове.
И все пак дни по-късно, в рамките на 14-дневния срок за изпълнение, мрежи бяха изградени. Очевидно обаче без особена ефективност днес. Очакваме отговори от Министерство на образованието и телекомите изпълнители.
А равносметката – похарчени милион и шестстотин хиляди лева за интернет, който не работи и никой не знае за него.
