На 8 септември Българската православна църква отбелязва големия християнски празник Рождество на Пресвета Богородица – един от трите най-големи Богородични празници.
Денят, в който се е родила Света Дева Мария е сред 12-те големи християнски празника, известен в народната традиция като Малка Богородица. Православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилките и децата.
Православната църква приема, че на 9 декември станало зачатието на Света Ана, а девет месеца по-късно се родила дъщеря им, която по Божията повеля била наречена Мария.
Денят се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа. В нейно име те месят голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството. Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
Пекат се и курабии, гевречета и дребни сладки, които се раздават на сираците, заедно с дрехи и пари. На Малка Богородица всяка невеста, която още няма дете, отива в манастир или черква, носещи името на Пресветата Дева, и там прави курбан. От този курбан се раздава на бедните, защото се приема, че Светата дева е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата.
В народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.