Цената, която човечеството ще заплати заради политическите решения по време на пандемията Ковид-19, започва да придобива заплашителни размери.
Това няма да се дължи на жертвите на коронавируса, а на мерки, които политиците бързат да предприемат, за да докажат своята решителност и загриженост за хората и да си гарантират преизбирането.
Заради пандемията Ковид-19, със 150 милиона се е увеличил броят на децата, живеещи в изключителна бедност и е достигнал до приблизително 1,2 милиарда.
Това сочи анализ на УНИЦЕФ и на организацията „Спаси децата”, публикуван преди седмица.
За него пише в личния си профил във Фейсбук бившата евродепутатка д-р Антония Първанова.
В поста си тя цитира данни от този анализ, както и от поредицата доклади на УНИЦЕФ.
„УНИЦЕФ предупреждава за многостранните ефекти и тежките последици в последователни доклади от 28.05.2020, 29.06.2020, 09.09.2020 и 17.09.2020.
„Ковид-19 и мерките за блокиране, наложени за предотвратяване на разпространението му, тласнаха милиони деца в по-дълбока бедност“, казва Хенриета Форе – изпълнителен директор на УНИЦЕФ.
„Тази пандемия вече доведе до най-голямата световна извънредна образователна ситуация в историята и нарастването на бедността ще затрудни най-уязвимите деца и техните семейства да компенсират загубата“, допълва Ингер Ашинг, главен изпълнителен директор на „Спаси децата“.
Представям ви и мнението на учени, които не са медици:
„Правителствените мерки, като затваряне на граници, пълна карантина и по-интензивно тестване на хората за коронавирус не корелират със значителното намаляване на броя на критични случаи на заболяването и общата смъртност.“ – група канадски и американски изследователи от университета в Торонто.
„При формирането на курса на поведение във времето на тази смъртоносна пандемия излишно голямо значение се е придавало на политически определяните мерки.“ – Андрю Аткинсон професор по икономика от Калифорнийския университет.
„Като цяло политиката на карантината от пролетта на 2020 година беше грешка от страна на правителствата, която ще има дългосрочни последици. …. Ако сравним страните на основание въведената от тях карантина, ще се окаже че няма никаква връзка между това доколко строга е била тя и общата смъртност след пика на заболеваемостта.“ – Кристиан Бьорнстров професор по икономика, участващ в изследване, в което се сравняват 24 европейски страни.
Разглежда връзката между нивото на строгост на карантината в първата половина на 2020 година и смъртността в отделните страни. Установява, че карантината не се отразява по никакъв начин на данните.
Антония Първанова, Фейсбук
