От местността „Лагера“ край София излита самолетът „Фарман“ на руския пилот Борис Масленников. Заедно с него е и русенецът Васил Златаров, по това време командир на Въздухоплавателното (балонното) отделение към българската войска. Целта на демонстрацията е да се установи, че над България и над Балканите може да се лети, тъй като според френския авиоконструктор и летец Луи Блерио на Балканите атмосферата е разредена, а климатът непригоден за полети.
След успешните демонстрации Васил Златаров разработва програма за военното и организационно-кадровото изграждане на българската авиация. Тя започва да се осъществява в края на 1911 г., когато българското правителство решава да се обучават в чужбина летци и авиомеханици и да се снабди българската армия със самолети.
Васил Златаров е роден в Гюргево в будно възрожденско семейство. Майка му Николина Златарова е сподвижница на Христо Ботев и човек с горд и свободолюбив характер. Скоро след раждането на Васил семейството му се премества в Русе, където той завършва гимназия. Васил Златаров е един от най-образованите и ерудирани българи в края на ХІХ век – владеел пет езика, бил изкусен живописец, архитект-строител със солидни познания по финансово дело и отлична военна подготовка. Той е първият българин летял с балон, с планер и с аероплан.