На 5 януари българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст, Неядка, Попова Коледа.
Този празник затваря цикъла на „мръсните дни“, започващи от 25 декември. „Мръсни“ или „некръстни“ се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение.
Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои. Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника. Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна. На следващия ден – 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем.
Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината. Обредната трапеза на Кръстовден е постна.
