В деня, в който православната църква отбелязва Сретение Господне — 2 февруари, народната памет отбелязва по стар стил още един празник — Петльовден.
По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Историята му ни връща към времето на турското робство, когато властите в Османската империя събирали жестокия „кръвен данък” (девширме): периодичното насилствено събиране на деца от мъжки пол от подчинените християнски народи, извършвано на всеки 5 или по-малко години. Авторът на тоя безумен и варварски по безсърдечността си данък е светлият четвърти султан на империята Баязид І Светкавицата. Данъкът бил въведен през 14 век и бил събиран редовно чак до 18 век.
Петльовден отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила (петелът е още традиционен символ на мъжката потентност). Това е причината, поради която на тая дата традицията повелява да се коли петел в къщата, дето има мъжка челяд, за да растат момченцата здрави, истински юначни мъже. Обреда обикновено се извършва от 15-16-годишен девствен юноша. Символиката на празника е свързана с нормалното полово съзряване на момчетата и сдобиването им с автентична мъжка потентност. Юношата се нарича петелар и нему се полага с кръвта от заклания петел да намаже челата на цялата мъжка челяд в дома. Там, където момчета няма, се коли все пак кокошка.
Може би във връзка с тая момчешка традиция, символ на мъжката потентност и идентичност, 2 февруари е нарочен за празник на мъжете- хомосексуалисти и на гей-обществото като цяло.
