Близо 1000 търговски обекта може да бъдат принудително запечатани от НАП по чрез процедурата по предварително изпълнение, без да има установено нарушение от съда. Тя се допуска от закона в особени случаи, но данъчните нямат притеснения да я използват масово. Чрез нея санкцията влиза в сила веднага. След това може да бъде отменена от съда, но междувременно обектът остава затворен.
Типичен пример е заведението на Росица Коцева, която в знак на протест отказа да затвори по време на ограничителните мерки, наложени от здравните власти в разгара на ковид пандемията.
За три месеца е проверявана от НАП 3 пъти. При третата проверка служителите на агенцията си поръчват храна онлайн.
„На 29 април имахме нова проверка, която беше уредена по този начин: Хората са си поръчали до студентски град доставка на храна и ние сме я занесли. Колежката е взела само стоковата разписка, без да е взела бележката и половин час по-късно пристигнаха: вие не сте издали касова бележка, запечатваме ви“, разказа тя.
Тя има право да обжалва в съда, но независимо дали санкцията ще падне, заведението й ще бъде затворено преди произнасянето, защото от НАП са ѝ наложили предварително изпълнение.
„Това предварително изпълнение е виновен до доказване на противното. В коя правова държава имаме виновен до доказване на противното. След това можеш да си жалиш заповедта в съда, само че в случая законът е оставен в ръцете на служителите на НАП, не на правосъдието“, казва тя.
Според известния адвокат по корпоративно и търговско право Борислав Найденов НАП масово налага предварителното изпълнение. А после в съда се оказва, че не са били извършвани данъчни нарушения.
„Тази мярка се налага по преценка на данъчния орган с цел обезпечаване на доказателства, тези доказателства може да се окажат недостатъчни за установяване на данъчно задължение или пък да се окаже, че лицето не е извършило нарушение“, казва той.
Близо 1000 търговски обекта са в списъка на НАП за запечатване. Повечето от тях са със служители под 50 души и са в категорията „малък бизнес“.